Периодични прегледи и анализи показват, че разпространението на синдрома в световен мащаб е между 2% и 7%, т.е. средно около 5%. Най-малко още 5% от децата имат значителни затруднения със свръхактивност, невнимание и импулсивност, които са точно под прага, за да отговарят на пълните диагностични критерии за СДВХ.
Броят на клинично диагностицираните и/или регистрирани случаи варира в световен мащаб и нараства с течение на времето. Въпреки това СДВХ все още е сравнително недостатъчно признат и недостатъчно диагностициран в повечето страни, особено при момичета и по-големи деца.
СДВХ често продължава до зряла възраст и е рисков фактор за други психични разстройства и отрицателни резултати, включително изоставане в образованието, трудности със заетостта и взаимоотношенията, както и по отношение на престъпността. СДВХ при деца е неврологично състояние, характеризиращо се с хиперактивност на детето, трудности при поддържане на вниманието и често неконтролируемо поведение.
Със сигурност Ви се е случвало да коментирате за някое дете колко е хиперактивно, като искате да подчертаете неговата жизненост и колко е неспокойно. И да, подчертаната активност, нуждата от движение и бързото превключване от един интерес към друг са характеристики на повечето деца на определена възраст.
Това, което прави разликата, когато става въпрос за СДВХ при децата и неговото разпознаване, са други поведенчески реакции, които го съпътстват, както и интензивността и начина на проявление.
Симптоми на СДВХ
За да можете като родител да се ориентирате каква е разликата между жизнено дете и дете със СДВХ, е добре да знаете някои от най-честите симптоми:
Симптоми на невнимание
Дефицит на внимание/невнимание – симптомите на невнимание относително лесно се установяват от родителите и/или учителите при започване на детска градина или училище.
Симптоми на невнимание при децата са:
- Не следват инструкциите, трудно спазват установения ред и правила
- Не се справят добре в училище и/или имат конфликти с връстниците си, защото не спазват правилата на игрите, които играят заедно
- Не обръщат внимание на детайлите, което затруднява както ежедневните дейности, така и обучението на детето
- Правят по-често от другите грешки от невнимание
- Не слушат и /или бързо губят интерес, когато някой им говори
- Трудно следват указания, правила, последователност от действия при изпълнение на по-сложни задачи и/или трудно да запомнят дадените инструкции
- Не са организирани, не планират добре и не завършват задачите си
Тези симптоми са причинени най-често от забавяне на обработката на стимулите от мозъка. Това означава, че едно дете трябва да се концентрира усилено, само за да слуша внимателно или да чете, а това отвлича вниманието му от мисленето и разбирането, което води до горните симптоми.
Симптоми на хиперактивност
Хиперактивността при децата е много по-трудна за пренебрегване и почти винаги е по – бързо и лесно диагностицирана. Докато много, здрави деца са естествено активни, дори хиперактивни на моменти, децата със СДВХ винаги са в движение много повече спрямо другите и са подчертано импулсивни.
Симптомите на хиперактивността при децата са:
- Постоянно се движат на местата си, често стават от местата си, когато от тях се очаква да седят тихо
- Непрекъснато се движат, тичат или се катерят на неподходящи места
- Говорят прекалено много, трудно им е да седят тихо и да си играят
- Трудно играят игри, които изискват координация между ръцете и очите – например подаване и хващане на топка.
- Трудно им е да се научат да карат колело и др.
Как импулсивността се включва в СДВХ?
Импулсивността е важен белег за хиперактивност. Тя често води до социални проблеми за децата със СДВХ. Самоконтролът при тях липсва или е силно понижен и по тази причина те прекъсват разговорите, задават неприлични или неуместни въпроси в клас или в социални ситуации и често правят нетактични забележки. Тези деца често се разглеждат като невъзпитани или странни.
Симптоми на импулсивност
- Действат или говорят без да мислят
- Отговарят в час, без да изчакат да ги попитат или без да дочакат края на въпроса
- Винаги искат да са първи във всичко
- Често избухват в гняв
- Предпочитат да отгатнат отговора, отколкото да решат задачата
Симптомите на импулсивност при синдрома на хиперактивност произтичат главно от претоварване на сетивата, което може да е причинено от нарушена сензорна интеграция или забавяне на езиковата обработка. Ако детето не успява да следи разговора, ще има склонност да отгатва отговорите, ще губи интерес, няма да успява да „чете между редовете”, ще сменя темата или ще се държи по начин, който не е свързан с разговора или урока.
Това са трите основни характеристики на СДВХ при деца, но често се наблюдават и:
Внезапни промени в настроението
Неспособността да се контролират емоциите често води до промени в настроението и лесен преход от едно емоционално състояние към друго. Тези деца неочаквано изпадат в екстремни крайности на настроението си, понякога дори до тревожност или депресия, защото не са в състояние да изградят здрави взаимоотношения и да бъдат приети от другарчетата си.
За да бъде диагностицирано едно дете със СДВХ, е необходимо тези симптоми или някаква комбинация от тях да се проявяват за период от поне 6 месеца.
Хиперактивността и нейното влияние върху живота на детето
Хиперактивността, както често се нарича СДВХ, има отрицателно въздействие върху живота на детето и следователно върху цялото семейство.
Първо, хиперактивността води до различни предизвикателства, когато става въпрос за училището. Те се изразяват както в невъзможността на детето да посещава часовете и да участва активно в учебните дейности, така и когато става дума за поддържане на дисциплина и създаване на трудови навици. Освен че това безспорно води до по-лоши резултати в училище, то понижава и самочувствието на детето.
Когато влиянието на хиперактивността се проявява интензивно, това нарушава социалните взаимодействия и води до неспособност на детето да изгражда отношения с други деца, поради което то често остава изолирано, което е още една стъпка по-близо до състояние на тревожност и депресия.
Дългосрочната хиперактивност също така води до чувството на неудовлетвореност и стрес, тъй като детето не може да контролира своите чувства и състояния, както и действията си. Тези деца имат постоянно усещане за напрежение и безпокойство в тялото си, което нито знаят как да обяснят, нито как да се справят с него.
Ролята на родителите се засилва, когато става въпрос за деца със СДВХ, както при изпълнение на ежедневните задължения, така и в предоставянето на допълнителна психологическа и цялостна подкрепа за развитието на детето.
Как да помогнем на дете със СДВХ?
Преди всичко тези деца се нуждаят от разбиране и търпение. За да му помогнете в ежедневните дейности и задачи, е добре да следвате някои съвети:
Създаване на рутина
Рутината в ежедневните дейности помага изключително много на децата със СДВХ. Това означава стриктно да се спазва дневен режим на хранене, сън, обучение и игри. Едновременно с това не забравяйте, че тези деца обичат да получават ясни инструкции какво точно се очаква от тях.
Подкрепа в училище и по време на обучение
Консултирайте се с преподавателите на детето как да му оказвате ефективна подкрепа при изпълнение на училищните задачи, как можете да променяте тези задачи и как да използвате нагледни и други помощни средства за по-добро усвояване на материала.
Похвала и насърчение
Въпреки че е трудно и голямо предизвикателство да не реагирате на поведението на хиперактивните деца, факт е, че те се нуждаят от много насърчаване и похвала. Наблегнете на всяка положителна постъпка чрез подчертаването ѝ и похвала.
Физическа активност
Допълнителната и целенасочена физическа активност може значително да помогне на хиперактивните деца. Това не само води до намаляване на енергията, но понижава и напрежението, също така има положителен ефект върху концентрацията на детето.
Разговори и емоционална подкрепа
Много е важно да говорите с детето си, за да разберете как се чувства, какво иска и как възприема себе си и заобикалящата го среда. Не забравяйте, че вие като родители също имате нужда от подкрепа, която можете да потърсите от професионалисти.
Естествен подход за лечение на СДВХ: пластир B.E. Well
Що се отнася до помощта, за щастие живеем във време, когато науката непрекъснато напредва и ни предлага нови начини за лечение на настъпили промени в организма, като СДВХ при деца.
Един естествен подход за лечение на СДВХ е пластир B.E. Well.
Лепенката с честоти B.E. Well се оказва изключително ефективна като част от лечението на деца със СДВХ, тъй като съдържа честоти, които успокояват и възстановяват нервната система до състояние на баланс.
Естествен и иновативен
B.E. Well е напълно натурален продукт, създаден като комбинация от нанотехнологии и квантова медицина. Ефектът му върху организма при деца и възрастни със СДВХ е изследван и потвърден в Педиатричната клиника Green Pediatrics в Чикаго.
Как действа пластирът?
Проучванията показват, че посредством своите честоти пластирът В.Е. Well оказва положителен ефект върху образуването на синапси в мозъка и по този начин помага за облекчаване на симптоми, свързани с нарушения на паметта, концентрацията, хиперактивността и фокуса на пациентите.
Предимства на B.E. Well
B.E. Well съдържа оптимална комбинация от честоти, които подпомагат правилното функциониране и дейност на нервната система, включително честотата на Земята, която доказано ни успокоява и подобрява паметта и концентрацията.
Как се използва пластирът?
Пластирите действат като се поставят върху определени точки на тялото. Честотите в тях се активират при контакт с кожата, резонират с честотите на клетките на нашия организъм и въздействат върху тях като ги връщат в оптимално състояние.
